Алманах "Извор"

Изданието е продължение на списание "Извор", излизало през 1892 – 1896 г.

Archive for the ‘История’ Category

Богдана Хитева (Йоза Ираскова)

Posted by Андриан Захариев on August 13, 2013

Богдана Хитева (Йоза Ираскова)
1844 – 1929 (1925)

Чешката учителка, педагожка и преводачка превръща България в своя втора родина

     Чехкинята Йозефа Ираскова (Ирасек) пристига в България през 1866 г., когато започва войната между Австрия и Прусия – братята ù решават за по-сигурно да я изпратят далече. Тя току-що е завършила средно педагогическо училище в Прага, където съученички и приятелки са ù българки – сестрите Елисавета и Мария Горанови от Карлово. С тях тя пристига в малкия балкански град, научава бързо български език и се приобщава към средата. Назначена е за учителка в девическото класно училище в града през 1867г. и работи на учителското поприще до 1903 г., когато се пенсионира. От 36-те учителски години 10 са през Възраждането и 26 години след Освобождението. Преподава предимно история, география, стопанство и български език. В Карлово се омъжва за Иван Хитев, сродник на Горанови, и се преименува на Богдана, но всички продължават да я наричат обичливо Йоза.

     Една от първите учителки по ръкоделие в България, тя започва да преподава този предмет в Калофер през 1870г., като нарежда програмата си сама, по чешки образец, и изгражда методика. Скоро и домът й се превръща в стопанско училище, където след занятията ученичките продължават да се учат на домакинство. В Калофер учителката става настоятелка на създаденото женско дружество “Просвещение” и изнася сказки на различни теми. Сътрудничи и на революционното движение – познава се добре с Ангел Кънчев и други дейци. Името ù на сигурен закрилник се знае в комитетските среди на юг от Балкана. По време на Априлското въстание изпраща в Чехия сведения за събитията в България и чрез нейните статии в периодичния печат славяните в Европа научават за ставащото у нас. В продължение на няколко месеца през 1876г. пражкият вестник “Рокрок” публикува обстойни нейни статии.

     През лятото на 1877г. руски части слизат в Карлово, а след оттеглянето им към Балкана учителката едва спасява семейството си от озверелите башибозуци благодарение на австрийския си паспорт. Напуска Карлово с трите си деца и заминава за Цариград, а мъжът й остава в България като участник във войната. По целия път Богдана Хитева вижда османските жестокости и щом пристига, веднага ги прави достояние на европейските кореспонденти и дипломати в турската столица. В Цариград отсяда при старата си съученичка и приятелка Елисавета Горанова, вече омъжена за известния български търговец Христо Караминков. Скоро с тяхна помощ е назначена да преподава български език в пансион. Там получава съобщение, че мъжът й е жив и се намира в Свищов.

     След Освобождението, още през май 1878 г., Богдана Хитева се завръща в България и продължава да учителства. Назначена е за директор на училищата в Пазарджик. След 2-3 години се премества във Видин, а през 1882 г. става старши учител на девическите училища в града. Следва преместване в Самоков, пак на директорска длъжност. В уреждането и в ръководенето на ученически пансиони и сиропиталища Богдана Хитева е признат специалист. От 1887 г. до 1893 г. е управител на девическите пансиони във Велико Търново и Стара Загора, а след това – до 1895 г. – управител на пансиона към Девическата гимназия в Пловдив. Следващите години е отново учителка – по история, стопанство и краснопис във Варненската девическа гимназия и по география и български език в Първа девическа гимназия в София – до 1898 г. През същата година става “kачалница” на сиропиталището в Пловдив, където се пенсионира през 1903 г.

     На 59-годишна възраст тя се отдава на преводаческа дейност. Превежда от чешки език разкази, статии, книги и сътрудничи на много наши вестници и списания във Варна, Пловдив и София. Нейни преводи, обаче са поместени доста по-рано в русенското месечно илюстровано списание за ученици и ученички “Извор”, излизало от 1892 до 1896 г. с издател П.И.Алкалай от Русе и под редакцията на Ив. Иванов, живеещ във Варна, и на известния русенски учител, преводач и културен деятел Трифон Ц.Трифонов, който през четвъртата и петата годишнини е единствен редактор. След спирането на изданието сп. “Ново време”, в книжка 4 от 1897 г., го определя като “доста грижливо редактирано”. Тази оценка хвърля светлина върху поместваните материали, значителна част от които са преводни, и в частност върху качеството на преводите и на Богдана Хитева.

     Първата книжка от първата годишнина на сп.”Извор”, излязла на 15 януари 1892 г., започва със стихотворение на редактора Трифон Ц. Трифонов и веднага след него от с.3 до с.15 са поместени два превода на разкази от чешкия писател Вацлав Шпачек – “Именния ден на дядо” и ”Слепия просяк”, подписани от Б. Хитова, която по това време е управител на Девическия пансион в Стара Загора. Книжка втора от 15 февруари 1892 г. помества пак в началото си още два превода на разкази от същия чешки автор – “Наместо в училището” и ”Комедияши”. Следващият превод е в книжка 7-8 от юли-август 1892 г. – “Страшния сън”, но не е посочен авторът на разказа. Следващият превод е отново на разказ на Вацлав Шпачек и е отпечатан в книжка втора на 1893 г. – втората годишнина на списанието. Последният превод е в книжка четвърта от април 1893 г. – този път е преведена приказката “Наказания скъперник”. До края на списването на “Извор” не са помествани нейни преводи. По това време тя се премества в Пловдив, като управител на пансиона към Девическата гимназия, и поради голяма заетост или по други причини престава да сътрудничи на русенското списание. По-голямата част от преводите на Хитова са къси – по 3-4 до 5 страници – и явно са добри за времето си, иначе известният естет и педант Трифон Ц. Трифонов нямаше да ги публикува.

     Йоза Ираскова, живяла 35 години като Богдана Хитева, умира в София през 1929 г. на 85-годишна възраст (в енциклопедия “България”, т. 3 от 1982 г., е посочена 1925 за година на смъртта й, но в по-късни източници е променена). През всички периоди от живота си учителката Богдана Хитова е била полезна на просветното ни дело и особено в трудното време преди Освобождението. Заслугите й към българското образование и педагогика са значими, но недостатъчно изследвани.

Публикувано в алманах “Извор”, кн. 18, издание на СОУ “Христо Ботев” – Русе, 2011, стр. 7-10

Posted in История | Tagged: | Leave a Comment »