Алманах "Извор"

Изданието е продължение на списание "Извор", излизало през 1892 – 1896 г.

„Не сме имали никакви материални облаги”

Posted by Андриан Захариев on August 12, 2013

     На малцина от нашите съвременници е известен фактът, че през последните десетилетия на миналия век, когато Русе, наред със София, е най-важният културен център на България, именно тук започва да се издава първото българско средношколско списание – сп. „Извор”. Негов основател и редактор е видният русенски учител Т. Ц. Трифонов (за него вж. И. Братанов. „За една паница леща”. – Във: в-к „Възход”, бр. 38; Разград, петък, 23 февруари 1990 г., с. 2, кол. 6 – 7), като при редактирането МУ през първите три годишнини взема участие и учителят Ив. Иванов от Варна. Списанието започва да излиза през 1892 г., като в продължение на цялото му съществуване се издава от П. И. Алкалай от Русе.

     Какво представлява сп. „Извор”? В продължение на пет години (1892 – 1896 г.) то излиза в 49 книжки. Според подзаглавието си е „илюстровано списание за ученици и младежи". В такъв случай е естествено в него да измират място преди всичко материали, свързани с проблемите на учениците и младежта. Редакторите добре разбират тази задача и откриват в списанието отдели за белетристика (в т. ч. и поезия), научен живот, биографии на известни личности, описание на различни интересни природни явления и постижения на науката и техниката, а също така и отдел за млади сътрудници – ученици.

     В отдел „Белетристика” свои произведения помества преди всичко Т. Ц. Трифонов (така например в 5-те годишнини на списанието се съдържат общо 16 негови стихотворения). Но във времето, когато се издава „Извор”, е съвсем естествено най-дейни сътрудници на едно издание да бъдат най-вече неговите редактори. Подходът на редакцията към различните творби на сътрудниците е само естетически. Т. Ц. Трифонов и И. Иванов успяват да привлекат като сътрудници някои от най-авторитетните по онова време автори и преводачи в България. В „Извор” със свои стихове сътрудничи Ст. Михайловски (5 басни в год. I), а със стихотворни преводи – Ив. Ст. Андрейчин (от год. II) и А. Белковски. Разбира се, тук нямам възможност да спомена всички сътрудници на списанието. Нека все пак отбележа, че с нищо не е подкрепено мнението на Тодорка Малчева, която в своето изследване за „Извор” отбелязва: “Получава се впечатлението, че той (Т. Ц. Трифонов – б. м. – И. Б.) е използувал списанието само за свои изяви”(вж. Т. Малчева. „Извор”. – В: Периодика н литература. Т. 1. С., БАН, 1985, с. 694). Това се вижда дори от най-беглия преглед на съдържанието на списанието. Впечатлява особено много отделът за преводна литература. В него е публикуван един разказ от В. И. Немирович-Данченко (IV, 5), „Кающий се грешник” от граф Л. Н. Толстой (III, 10), „През нощта срещу Великден” от В. Г. Короленко (V, 7), „На морето” от Г. дьомопасан (V, 10), „Клетниците” от В. Юго – откъсът „Изоставените” (V, 1), „Къща се продава” от А. доде (II, 11), “Флорентинско сказание” от А. Франс, две приказки от Х.-К. Андерсен (I, 3 и П, 1), “Върналият се престъпник” от Ч. Дикенз (V, 5), “Дневникът на един труп” от Е. А. По (I, 7 – 8) и т. н.

     В отдел „Биографии” са дадени животописн на Ботев, Каравелов, Раковски, Крилов, Пушкин, Тургенев, Мохамед, Гутенберг, Едисон, Колумб, Паисий Хилендарски, Априлов, Диоген, Екзарх Антим I, Лермонтов, Гогол, Белински, Шекспир, Коменски, Шилер, Коперник, император Александър II н т.н. Важна е заслугата на Т.Ц.Трифонов за утвърждаване на младите сътрудници. В научния отдел на списанието е публикувана матуритетната работа на Михаил Арнаудов (год. V, кн. III; ноември 1895 г., с. 124 – 129), бъдещия световноизвестен учен филолог. От год. III, кн.2 списанието открива отдел за ученическо творчество, като се поместват и рецензии за ученически творби – както публикувани, така и отхвърлени.

     За редактора, публициста, преводача и човека Т. Ц. Трифонов са характерни почтеността, толерантността и реализмът – качества, които твърде често ни липсват на нас сега, в края на ХХ в. Знаменателна е статията на Т.Ц.Трифонов „По петдесетгодишнината " (г. III, кн. 2; февруари 1894 г., с. 84 – 87), писана по повод на подготвящите се в София юбилейни тържества за петдесетгодишнината от излизането на първото българско списание – сп. „Любословие", На предложенията на юбилейната комисия тържеството да протече „колкото е възможно по-бляскаво" редакторът на Извор между другото отговаря: „Нека поне сега забравям за минутка по-бляскавите тържества; нека те станат такива, каквитосами се искъртят (така! – в с. М. – И. Б) от сърцата на нашата книжовна маса; а дадем първенството на инициативата да подобрим самата книжнина и обмислим как може да стане това важно дело” (с. 86 – 87). Той предлага да се започне издаването на литературнокритическо списание, което „да ръководи цялата цитающа публика” (с. 87). В края на своята статия отговор Т. Ц. Трифонов, обръщайки се към младежта на България, пише: „А ти, младо поколение … поднеси му (на българския писател – в с. м. – И. Б.) своята благодарност и лепта, за да не го отчаеш до непосилните жертви, които той върши само за тебе" (с.87).

     Последните думи са продиктувани отчасти и от незавидното финансово състояние на списанието. То не среща необходимата подкрепа на българските ученици и младежи. Непрекъснато в него се публикуват напомняния за изпращане на абонамента. Не помага особено много и помощта на министър Константни Величков, конто изкупува със средства на Министерството на народното просвещение 50 течения на “Извор” и от четирите годишнини. Краят на сп. „Извор” е мъчителен. От март 1895 г. (год. IV, кн. 3) редактор остава само Т. Ц. Трифонов, тъй като варненският учител И. Иванов се отказва от общото начинание. В кн. 10 на год. V (юни 1896 г.) Т. Ц. Трнфонов публикува “Може би последни страници”. Той изтъква, че „Извор” е посрещнат „с безкрайно мълчание и непоравдана хладност” (с. 495), че „… не сме имали никакви материални облаги, за каквито, прочее, и не сме мечтали” (с.496). Той смята, че издаването би могло да продължи, ако повече читатели проявят интерес към списанието, ио – уви! – това не става…

     Трябва да се изтъкне, че списанието е посрещнато с положителни отзиви от меродавната критика. Академик Беньо Цонев отбелязва, че то е “по-сериозно ученическо списание, и за това не може да разчита на толкова много абонати” (вж. сп. “Български преглед”, год. II, кн. IV – V; февруари – март 1895 г., с.258) и „ще принесе голяма полза” (пак там, с.258), ако продължи да излиза. В своята рецензия за сп. “Цвят” Ст. Макснмов споменава (вж. сп. „Ново време”, год. I, кн. 4-5; 1897 г., с. 560) за «доста грижливо редактираното ученическо списание” „Извор”. Но като че ли най-пълна – и от гледна точка на времевата дистанция – е оценката на литературния критик и историк Иван Богданов: „Извор” доста допринася за повдигането на художествената и общата култура на средношколската младеж в края на миналия век. Изданието по-нататък служи като образец за ученически и младежки литературни и общокултурни списания” (Богданов, Ив., Българска литературна периодика. С., 1972, с. 43 – 44). Именно тези заслуги осигуряват на Т. Ц. Трифонов трйно място в историята на българската литературна периодика.

Публикувано в алманах “Извор”, кн. 18, издание на СОУ “Христо Ботев” – Русе, 2011, стр. 3-6

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

 
<span>%d</span> bloggers like this: